Танго
Спортни танци

Танго

Тангото започва развитието си като два различни танца. Първият произхожда от Испания. Той е демонстративен танц, изпълняван от солист и много прилича на цигански иберийски танц. Другият се заражда в Аржентина под наименованието “Танц с пауза” и се изпълнява като саркастичен танц на отношението на мъжа към жената. Първоначално той се танцува като танц за завладяване на жените с полу-индиански произход от пристанищата, от гуачосите, моряците и италианските емигранти. Той е изразявал силното, доминиращо чувство на работещия мъж, който е бил дълго време далеч от дома си, над жената. Като такъв, той се танцувал само в най-долните кръчми на Буенос Айрес и е бил табу за светското общество на града. Постепенно обаче танцът става популярен сред известните танцьори, които го стилизират и правят по-приемлив, а с появата на новия тип оркестрова музика, върху която се изпълнява танцът – Хабанерата, той добива изключителна популярност и започва да се танцува навсякъде. Първата адаптация на Тангото се прави от Върнън и Ирен Касъл. Въпреки че не променят радикално стила и характера му, те въвеждат характерния и до днес “Танго хват” на партньорите и ритъма с драматична пауза (бавно, бавно, бързо, бързо, бавно). Най-широка популярност обаче добива новата Френска версия, използвана от Валентино. Той се връща към емоцията в Тангото, като стъпките са екзотични и изразяват първичните емоции на гуачосите от Аржентина. Така Валентино възстановява плътната близост до партньорите и характерното за мъжа желание да подчини жената на волята си, и за жената – нежелание да се подчинява.

Ползвана литература:

Общи положения и основи на спортните танци
Исторически преглед на социалния танц
Кратка история – З. Костов