История на спортните танци

ИСТОРИЯ НА СПОРТНИТЕ ТАНЦИ

“Танцуването е малка лудост, която ни причинява много добрини.” Едиуард Демби.

“Успехът не е резултат на внезапно възпламеняване. Трябва да се запалиш сам.” Фред Серо.

“Техническото съвършенство е недостатъчно. То е сирак без истинската душа на танцьор.” Силви Гълиъм.

Танците са произлезли от неизчерпаемия извор на фолклора на народите от цял свят и в съответствие с обществените закони продължават да се развиват, отразявайки новите социални измерения на все по-отвореното и глобално човешко общество.

Кратка история на социалния (салонен, бален) танц.

Социалното танцуване, което е обикновено танцуване за удоволствие и физическо тонизиране, вероятно е съществувало под някаква форма още от зараждането на човешкото общество.В онези времена повечето групови танци са били церемониални ритуали, групирани около три основни аспекта на човешкото съществуване: снабдяването с храна, сексуалният импулс и религията като изразител на духовността му. Когато с течение на вековете танцът престава да бъде само прост изразител и имитатор на битието на човека във всеки от тези основни аспекти, той постепенно се превръща в инструмент за социално общуване, без конкретна задача или цел, но с вече изразени естетически и духовни стойноности, предизвикващи удоволствие сред изпълнителите и наблюдателите.За разлика от танца в изкуството, социалния танц не се създава съзнателно, но въпреки това неговото развитие далеч не е стихийно и случайно. Социалните танци на дадена епоха отразяват духа и структората на съответното общество, технологичното му развитие, обичаите и доминиращите в него идеологии. Те не само отразяват и поддържат, но до известна степен радикално променят и революционизират културата на дадена епоха. Различните промени в социалните танци през вековете ясно отразяват тяхната обвързаност със заобикалящия ги свят. През 14-ти век, например, когато социалните и фолклорните танци са били практически неразличими, популярните танци в кръг са възприети от английската аристокрация в домовете й, като средство за вечерно забавление. С въвеждането на химните около 1368 г. обче се появяват церемониалните танци, практикувани в кралските дворове на Европа. При тях ранга определял реда на участниците в процесията.
По време на Ренесанса и през 16 век социалните танци се затвърждават като характерен елемент от живота на висшето общество, чиито членове систематически украсяват и формализират съществуващите фолклорни танци, за да ги направят подходящи за техния етикет, морал и норми на поведение. Популярният през 17 век Менует не е бил нищо друго, освен поредица от жестове и маниери, докато националните и индустриални революции не връщат отново социалните танци там, от където са произлезли – при масите. Когато постепенно границите между ранговете и титлите в обществото започват да се разминават, в салоните и балните зали добиват популярност танци като Котилиона и Квадрила, в които партньорите непрекъснато се сменят. Валсът, чиито темперамент и скорост пасват чудесно на лъскавите паркетни зали и ентусиазма на младите, предизвиква моралните конвенции на обществото в този период със затворения си хват и контакта между партньорите.

Напредващите технологии и двете световни войни предизвикват динамични промени в живота на обществото през 20 век, в резултат на което социалните танци също се променят непрекъснато. Синкопираните ритми на Рагтайма раждат Фокстрота и Шимито. През 1920 г. жените получават право да гласуват и постепенно започват да се еманципират, борейки се за своята равнопоставеност с мъжете в обществото. Така се ражда и добива огромна популярност със своя жизнен и необуздан характер Чарлстона. Импровизациите върху Суинга през 30-те и 40-те години водят до появата на Джитърбуга. През 1949 г. се появяват записите върху дългосвирещата плоча, а през 50-те избухва бума на следвоенното поколение в музиката и танца –pокендрола. По това време шокиращият в миналото близък контакт между партньорите във Валса вече не е актуален. В новите танци всеки изпълнява стъпките си индивидуално, мъжът вече не води елегантно жената и танцуването вече в двойки губи предишния си характер. Появата на Диското през 70-те години, чиято популярност не стихва и до днес, задълбочава тази тенденция, макар че някои диско танци формално се танцуват с партньор. Бурните и революционни промени в света през 80-те и началото на 90-те години раждат популярността на танците на ново поколение бунтари-брейка, техното, рапа и др. Известно завръщане към характера на истинското танцуване по двойки, в който мъжът води, а жената следва, е свързано с новата вълна на популярност на Латино-американската танцова музика започнала през 1990 г. с Ламбада и продължила със Самба, Мамбо и Салса. В свят, който се гордее със скоростта на своето развитие, появата на нови музикални и танцови форми е неизбежно и без съмнение социалното танцуване ще продължи да се развива, като в новия 21 век ще добива все по-интернационален характер, благодарение на глобалното информационно обединяване на човешкото общество.

Танцуването по двойки, като танцова форма възниква в Европа през 15 век с разнообразие от енергични стилове на интерпретации на съществуващия фолклор от танцови майстори през този период. Тези нови танци, весели и живи по своя характер се развиват първо като социална забава на тогавашната аристокрация във Франция и Италия, която постепенно обхваща всички европейски аристократични дворове, а в следващите векове и обществото на зараждащата се средна класа.

Формите на социалното танцуване в Европа се развиват в три фази, всяка от които се характеризира с различна конструкция на ритъма, пространствените форми и рисунъка. Природата на тези танци отразява развитието на свързаните с тях елементи на съответните периоди – сложните и обемисти форми на костюмите, просторните бални и дворцови зали, и елегантността.

Всеки период се характеризира със своя най-популярен танц: ерата на Галиарда (1500-1650) – ярък, енергичен и елегантен танц, състоящ се почти изцяло от изхвърляния на краката и подскоци; ерата на Менуета (1650-1750) – танц на етикета, състоящ се изключително от формални, премерени движения, малки стъпки и жестове; ерата на Валса (1700-1900) – танц с плъзгащи движения, въртене и издигания и спускания, който внася нов нюанс на интимност в социалните танци и завладява цяла Европа. Във всеки период разбира се, са съществували и други, дори противоположни танцови стилове. Паванът и Сарабанда са били съперници на Галиарда; Контраданса и Кадрила – на Менуета, а Полката и Мазурката са се радвали на не по-малка популярност от Валса.

В края на 19 век обаче, социалните танци започват да стагнират в своето развитие, като не успяват да отразят адекватно социалните промени в обществото. В този временен вакуум в Америка, т. нар. Нов свят, където темповете на развитие са най-динамични и където са се смесили емигранти-представители на народи, раси и националности от цял свят, се ражда може би най-значимото за развитието на музикалната и танцова култура на 20 век явление,”Рагтайма”. Малко преди неговата поява през 1891 г. се появява първо т. нар. танц “Две стъпки”, последван през 1893 г. от Кейкуока. Известните водевилни американски звезди от това време Вернън и Ирен Касъл завладяват Америка и Европа от 1910 до 1920 г. с демонстрациите си на Танго, Машише, Кейкуок и Фокстрот. На основата на богатото разнообразие от синкопирани ритми на Рагтаима и зародилия се от него Джаз и Суинг, през 20-те години се зараждат танци като Шими, Чарлстон, Джитърбъг, Линди Хол и др. 30-те години стават свидетели на популяризирането на Латиноамериканските ритми с танци като Румба, Конга и Самба, а след Втората световна война и на Меренге и Ча-ча-ча. Средата на 50-те години е време на драматични промени в популярната музика- появява се Рокендролът. Началото на 60-те идва с Боса Нова и Диското, породило редица нови танци, които се изпълняват солово, като Шейка и Туиста. Диско танците през 70-те възвръщат донякъде танцуването по двойки, но в по-различен характер. През 80-те стават популярни Брейкът и Рапът използващи акробатични, пантонимични, както и елементи от източните бойни изкуства. 90 -те години възвръщат популярността на Латиноамериканските ритми с танци като Ламбада, Самба, Мамбо и Салса.

Ролята на композиторите, както и на изпълнителите на популярна танцова музика, за развитието на социалното танцуване е огромна. Най-напред огромно влияние имат водевилите, музикалните комедии, филмите и филмовите звезди като Фред Астер, Джинджър Роджерс, Джин Кели, Кармен Миранда, Рудолф Валентино и много други. След това идва времето и на танцовата музика звучаща по радиото, грамофонните и магнетофонни записи, и най-накрая инвазията на компакт дисковете и видеоклиповете. По този начин социалните танци придобиват интернационален характер и отразяват демократизиранато на танца по-пълно от която и да е друга съвременна танцова форма.

Възникване на салонните танци в хронологичен порядък

Английски валс

Тъй като Валсът е бил първият танц използващ близък контакт между партньорите, което по това време е било считано за аморално поведение църквата забранява изпълнението му в редица публични зали в Европа. Разбира се Валсът издържа на този натиск, но се обособява в два различни стила: по-бавния и спокоен Валс изпълняван във Френските и Английски зали и бурния Виенски валс, възприет от “твърдоглавите” германци, които отказват да се подчинят на църковните забрани. Първият стил се практикува със съзнанието, че джентълменът изчаква да започне музиката преди да постави ръката си на кръста на жената, която освен това трябва да е с ръкавица. Танцът се е изпълнявал преди всичко за демонстрация на елегантност, а не за удоволствие. От друга страна Виенският валс си създава име на неморален танц, тъй като се танцува главно от младите, които не се страхуват от Църквата и обожават неговата подвижност и свобода, изразена във високото му темпо, плъзгащите и въртеливи движения прогресиращи около цялата зала. музикален размер 3/4, темпо 28 – 30 такта в минута. Изпълнен за първи път през 1918 година. Произхожда от американския „бостон”. Включен в програмата на спортните танци през 1924, стандартизиран на 05 февруари 1929 година.

Танго

Тангото започва развитието си като два различни танца. Първият произхожда от Испания. Той е демонстративен танц, изпълняван от солист и много прилича на цигански иберийски танц. Другият се заражда в Аржентина под наименованието “Танц с пауза” и се изпълнява като саркастичен танц на отношението на мъжа към жената. Първоначално той се танцува като танц за завладяване на жените с полу-индиански произход от пристанищата, от гуачосите, моряците и италианските емигранти. Той е изразявал силното, доминиращо чувство на работещия мъж, който е бил дълго време далеч от дома си, над жената. Като такъв, той се танцувал само в най-долните кръчми на Буенос Айрес и е бил табу за светското общество на града. Постепенно обаче танцът става популярен сред известните танцьори, които го стилизират и правят по-приемлив, а с появата на новия тип оркестрова музика, върху която се изпълнява танцът – Хабанерата, той добива изключителна популярност и започва да се танцува навсякъде. Първата адаптация на Тангото се прави от Върнън и Ирен Касъл. Въпреки че не променят радикално стила и характера му, те въвеждат характерния и до днес “Танго хват” на партньорите и ритъма с драматична пауза (бавно, бавно, бързо, бързо, бавно). Най-широка популярност обаче добива новата Френска версия, използвана от Валентино. Той се връща към емоцията в Тангото, като стъпките са екзотични и изразяват първичните емоции на гуачосите от Аржентина. Така Валентино възстановява плътната близост до партньорите и характерното за мъжа желание да подчини жената на волята си, и за жената – нежелание да се подчинява. Музикален размер 4/4, темпо умерено бързо 30 – 32 такта в минута. Произход – Аржентина. През 1907 година в Париж се провежда първият официален конкурс по танго. От 1911 до 1913 година завладява цяла Европа, стандартизира се през 1920 – 1921 година, а през 1929 година е установена крайната форма на тангото.

Фокстрот

Фокстротът е известен като първия изцяло американски салонен танц, чието име е наследено от името на създателя му Хари Фокс. Той е само един от поредицата създадени по това време танци с гротескни хватове и преувеличени движения на тялото и ръцете, имитиращи движението на различни животни носещи съответни имена като; Търки трот (Пуешки ход), Гризли беър, Кангро хоп, Бъни хъг и Харлем глайд. Учителите по танци използват тяхната популярност и ги модифицират, така че да станат приемливи за изпълнение и в танцовите салони. Като резултат се ражда един от най-стандартизираните и популярни танци – плавният и плъзгащ се Бавен Фокстрот. Оригиналният Фокстрот е описан от английския танцов учител Виктор Силвестър като: ”4 бавни стъпки (2 такта), след това 7 бързи, тичащи стъпки, прибирайки десния крак зад левия на 8-я удар”. Тъй като бързите стъпки уморявали бързо танцуващите, танцът се модифицирал и адаптирал многократно, като накрая се оформят четири различни стила. Първият, най-стандартизиран и известен по това време, е създаден от Върнън и Ирен Касъл. Той съдържа четири стъпки, всяка една с продълителност един удар, като най-популярна е така наречената. Бокс стъпка (стъпка, докосване, встрани, прибиране и отново). Втората версия, известна като танцова разходка, е по-бавна от първата, като се състои от две бавни стъпки за един такт от музиката. Третата форма, както и четвъртата е стандартизирана от Артър Мърсей, се нарича Магическа стъпка, тъй като тя представя разчупване на ритъма, използвайки 2 бавни и 2 бързи стъпки за 1,5 такта. Последният, четвърти стил, известен още като Уестчестърски, съдържа една бавна и две бързи стъпки за един такт, и заема два такта за изпълнението на Боксовата стъпка. Музикален размер 4/4 темпо – умерено 29 – 30 такта в минута. Произход – Америка, създаден от Хари Фокс през 1910 година.Един от най популярните танци.

ВИЕНСКИ ВАЛС

Музикален размер – 3/4, темпо умерено бързо – 58-60 такта в минута. През 1813 г. е отречен като танц,но се оказало невъзможно да бъде спряно неговото разпространение. По това време Йохан Щраус син,написва музика за 447 валса, а през 1911 година във Виена се провежда първият официален кокурс за виенски валс. Стандартизиран в сегашната му форма през 1950 година.

Румба

През 30-те години един изцяло нов ритъм и танц от Куба става особено популярен – т. нар. Румба. Истинската Румба е с Афро -Кубински произход и е екзотичен танц със силни и гъвкави движения на бедрата, раменете и корпуса. Тази форма на Румбата разбира се не се възприема от социалния елит на САЩ, където танца прониква през 30-те и 40-те години. Ето защо учителите по танци я модифицират в т. нар. “Сон”, който е по -бавна и фина версия на Румбата, без дивата свобода на движенията в нея, и който се изпълнява от романтична и сантиментална музика. Деликатното, непрекъснато и въртящо движение в оригиналната Румба съдържа три главни характеристики, които я отличават от останалитетанци:

1 – акциите са в стъпалата и колената,

2 – има задържане при прехвърлянето на тежестта

3 – горната част на тялото е изправена и спокойна, насочена изцяло към партньора.

Всичко това допринася в танцова форма без прогресия да увличаш партньора си в екзотично и ритмично изкушение и флиртуване, създавайки интерес и възбуда чрез относително бавни и прости стъпки. Това се постига и чрез странично движение на бедрата и противоположното им местене, т. е. бедрата се изместват в посока противоположна на стъпката…

Музикален размер 4/4, темпо бавно – 24 – 26 такта в минута. Танцува се на особен вид бавна музика, наречен „румба болеро”. Произхожда от Куба. Имало е два различни вида румба, и до 1962 година са се водили ожесточени спорове, кой от двата вида да се въведе официално. През 1962 година, се взема решение да остане и да се танцува английският вариант – /2,3,4-1,2,3,4-1/.

Куикстеп

Куикстепът или веселият танц в Стандартните танци се ражда като т.нар. Бърз Фокстрот. Имперското Общество на учителите по танци в Англия, което стандартизира т. нар. Модерна техника на изпълнение на Салонните танци по това време отбелязва, че Фокстротът става все по-бавен и затова е необходимо да се създаде танц, който да се изпълнява на по-висока скорост, но с характерното за модерния стил плавно ходещо движение. В резултат се стандартизира за изпълнение танц, наречен в началото “Бърз Фокстрот и Чарлстон”, а по-късно преименуван като Куикстеп. Той заимства фигури от съществуващите по това време стандартизирани модерни танци, като ги модифицира и адаптира за изпълнение върху суингова музика с темпо 200 удара в минута.Куикстепът се характеризира със ритъма “бавно, бавно, бързо, бързо, бавно”. Негова особеност са бързите, къси стъпки с разнообразно издигане и спускане. Алекс Мур казва, че “танцьорът, който усъвършенства основите на танца Куикстеп ще е спо-собен да изпълнява танц, който никога не доскучава, танц който без съмнение е най-атрактивната ритмическа интерпретация създавана до днес”. Музикален размер 4/4, темпо бързо – 50 – 52 такта в минута. Американски танц, появил се в Европа в началото на 20-те години. До 1927 година, се наричал куиктайм фокстрот, но в последствие се решило да се нарича куикстеп. От 1930 година е стандартизиран в сегашния му вид.

Пасо Добле

Пасо Добле има своите корени в испанския музикален стил, който поражда танци като Машише и Танго. Произлиза от испанското Болеро и е известен като танц на мъжа тореадор, изобразяващ борбата му с бика на коридата, използвайки своя плащ, чиято роля най-често играе жената. Следователно музиката, макар и маршова, е интензивна и заредена с драматизъм, съответсващ на концентрацията на тореадора в тази борба на живот и смърт. Макар и отначало известен като танц на обикно-вените хора, по-късно той еволюира в два различни стила, които добиват световна популярност. Първият и оригинален стил оста-ва и се развива в Латинска Америка стимулирайки появата на Румбата, докато вторият мигрира във Франция преди Първата световна война, откъдето по-късно се прехвърля и в Англия, като става популярен като танц за демонстрации, състезания, тестове и изпити. Главната особеност на Пасо Добле е в прецизната работа на стъпалата и елегантното телодържане, характерно за всички испански танци, а хватът е по-висок от стандартният затворен хват, с лек контакт в бедрата. Музикален размер 2/4, темпо умерено бързо – 58 – 60 такта в минута. Произход на танца – Испания. Изпълнява се по време на фиестите. Разпространил се е първо в латинска Америка, а по късно и в Европа, но вече като турнирен танц.

Самба

Самбата е бразилски танц, който се отличава от останалите Латиноамерикански танци със своята жизненост и разнообразие от различни ритми, като петите на стъпалата непрекъснато се отделят от пода в характерните за него баунсиращи (пружиниращи) стъпки. Чернокожите бразилци са прочути с богатото си въображение в музиката и танците си, и когато на парада на карнавала в Рио лидерът се провикне “Семба”, участниците в него изпълняват серия от свободно импровизирани стъпки. Това вероятно е и причината танцът да получи името Самба. Танцува-щите в балните зали адаптират тези буйни и свободни танци като ги изпълняват в опростени варианти и със затворен хват, като запазват обаче пружинирането и екзалтацията, характерни за изпълняваната и днес Самба. Основната конструкция на танца е подобна на Валса, но с твърде различен характер и качество на движението, при което се използва цялото тяло. Музикален размер 2/4, темпо умерено бързо 50 – 52 такта в минута. Родина Бразилия. Бърз и динамичен танц с пулсиращ ритъм. За пръв път в Европа през 1910 година, под името „максизе”,но не се възприема. През 1924 година за втори път, като „самба”, но отново не се задържа. През 1948 – 49 година, завладява цял свят. От 1960 година – официално като турнирен танц.

Ча-Ча-Ча

Ча – ча та се определя като “кубински, танц произлязъл от Мамбо и достигнал най-голяма популярност през средата на 50-те годи-ни”. Главната разлика между Мамбо и Ча-ча-ча е, че “вместо една стъпка за два удара, което е характерно за Мамбото, се изпълняват три стъпки за тези удари”. Когато първоначално танцът достига Англия той е преподаван в ритъм “раз, два, ча – ча – ча” и в действителност много от разпространяваните по това време записи на тази музика акцентират върху 4 – я удар (последното ча в случая). Този ритъм обаче се различавал съществено от оригиналния ритъм на тази музика, изпълняван от Кубинските оркестри, чиито акцент бил върху 1-я удар от нея, т.е. “раз, два, три, ча-ча”. Понастоящем международно стандартизиран и приет за състезателно танцуване на танца е неговия оригинален Кубински вариант. Музикален размер 4/4, темпо умерено бързо – 30 – 32 такта в минута. Създаден на базата на кубинския танцов фолклор през 1953 година в Хавана – Куба. За първи път представен в Европа през 1957 година, а през 1960 година е включен в групата на латиноамериканските танци по време на турнир

Джайв

Джайвът се поражда на основата на Джитърбуга от 40-те години, като през 50-те постепенно танцуването в съпровод на живи оркестри се измества от механичната музика на джубоксовете. Тази смесица от Суинг, Джитърбуг и Линди, лишена от излишна акробатика дава на младото поколение своя версия на салонния танц с появата на Рокендрола. Джайвът има три основни форми: единична, двойна и тройна. Тройната форма обаче е тази, която добива най-голяма популярност през 50-те, когато е демонстри-рана от изпълнителя Били Холи в неговия “Рок около часовника”. Въпреки че Джайвът претърпява много метаморфози на името и стила си, той съхранява устойчива тази своя най-популярна форма поради ясно изразената си основна конструкция, състояща се от Рок и две шасета (тройни стъпки) за такт и половина, с ритъм “1,2,3 и 4,3 и 4”. Музикален размер 4/4, темпо бързо – 40 – 44 такта в минута. Познат е от 1938 година, като „буги”, 1940 година като „джитербонг”, 1945 година като „бимбон”- но винаги с едни и същи стъпки и движения. Наименованието си „джайв”, получава от англичаните. Решаващ прелом в изпълнението и движенията танцът джайв получава от 1955 до 1957 година с навлизането на музиката „рокендрол”. По това време е създаден и втория вариант на джайв, който се изпълнява и до днес. Съществува и по бавен вариант на джайв, наречен американски суинг. През 1964 година за пръв път е проведен турнир по американски суинг за аматьори, а през 1970 година и за професионалисти.

Ползвана литература:

  1. Общи положения и основи на спортните танци.
    Исторически преглед на социалния танц
    Кратка история.
    З. Костов
  2. Състезателен правилник
  3. Ограничения за костюмите
  4. Полезни връзки:

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.